Три адски периода през първата година и как да ги преодолеем

Споделете статията
17.9.2018 г. | Катерина Илиева
Когато приберете детето си вкъщи от родилния дом, светът около вас престава да съществува. Денят ви се разделя на интервали между хранене, смяна на памперси, оригване и повръщане. Чувствате се сякаш няма да правите нищо друго през останалата част от живота си. Но след това отминава първият месец, след това вторият и третият, а вие започвате да разбирате, че нещата ще се оправят.

 
Но само за кратко, тъй като животът на едно дете е нищо друго освен една загадка, съставена от различни периоди. Ето как протича.

 
1 – 3 месец

За някои това е прекрасен период, през който детето спи и почти не го чувате. За мен това беше Ад № 1 – газовете на детето, депресията, предизвикана от липсата на сън и гърди, които са толкова пълни, че дори Памела Андерсън би ми завидяла.
 
4 – 6 месеца

Истинско блаженство. Всичко си идва на мястото. Вече не се страхувам да изляза от вкъщи. Започвам да разбирам детето си и то отвръща с истински усмивки. До момента, в който не започва Ад № 2 – никнене на зъбки, след който и Ад № 3 – допълнителна храна..
 
7 – 9 месеца

В моментите между приема на болкоуспокояващи за зъбобола се радвам на напредъка в движението, който е постигнало моето дете. То може да пълзи, да сяда, да лази и започва да се опитва да се изправя. Не мога да го хвана през цялото време, има повече подутини и синини, а колената са винаги ожулени.
 
10 – 12 месеца

Тъй като детето ви прави първите си стъпки, апартаментът ви се превръща в необзаведен апартамент. Казвам изречения като „Не в устата“ и „Не пипай това“ около 200 пъти на ден. От друга страна детето знае кои са неговите родители, не се отделя от тях, смее се на вашите маймунджилъци и попива всяка една дума, която изречете. В техните очи вие сте и, слава Богу, ще останете напълно уникален човек.
 

Интересувате ли се от нашата марка и дейности? Абонирайте се за нашия бюлетин, за да получавате актуална и полезна информация.

Свързани статии от майки

Искате да потърсите нещо в Google довечера? Смятам, че е по-добре да си поспите

Не мога да разбера как майка ми се е справила с това да бъде майка без интернет. Или баба ми. Тя дори не е имала телефон, за да се обади на лекаря, когато е имала и най-малкото подозрение, че нещо не е наред.

ВИЖ ПОВЕЧЕ

Имам малко свое копие, което расте до мен или как да съм добър модел за подражание

Когато станем родители, веднага започваме да си представяме живота на детето си във въображението си. Какво бихме искали да харесва детето, какви интереси да има, какво ще учи и работи и най-вече – какъв човек ще бъде. Влагането на определени идеи и идеали е нещо, което почти никой не може да избегне.

ВИЖ ПОВЕЧЕ

Потърсете ни в социалните мрежи